Основна фигура в кръга „Мисъл“, Пенчо Славейков е един от писателите променили и модернизирали българската литература. Той е син на възрожденския писател и общественик Петко Славейков и още от малък обикаля заедно с него из страната, помагайки му в етнографските проучвания. През 1888 г. издава първата си стихосбирка „Момини сълзи“. През целия си живот пише в различни жанрове – от епически поеми, през миниатюри и стихотворения до пътеписи и публицистика. Представената във видеото балада „Неразделни“ е написана по времето, когато Славеков следва философия в Лайпциг.
Славейков е централна фигура в първия по рода си в следосвобожденска България литературен кръг „Мисъл“, където си сътрудничи заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров. Отличителна черта на творчеството му е философското възприемане на автора като избран и надарен със специална мисия, а творчеството като висша ценност. През 1896 г. Славейков публикува във в-к „Знаме“ статията „Един стар герой“, която е посветена на романа на Иван Вазов „Нова земя“. Този текст най-ярко показва разрива между Патриарха на българската литература и „Мисъл“ в разбирането за това по какъв път трябва да върви българската литература.
