Като неизменна спътница на Пенчо Славейков, Мара Белчева също оставя своята диря в българската литература. В ранните си младежки години се изявява като учителка в Русе и София, а след това и като придворна дама на княз Фердинад, която обучава децата му. Мара Белчева остава вдовица само на 23 години, защото съпругът й Христо Белчев е убит по време на атентат срещу Стефан Стамболов.
В началото на 1900-те се запознава с Пенчо Славейков и двамата стават неразделни. Връзката им до голяма степен скандализизра тогавашната общественост, защото те никога не сключват официално брак. Мара Белчева владее няколко чужди езика и превежда атоври като Ницше. Тя взима участие и в част от текстовете на Славейков, като особено много му помага при написването на „Кървава песен“. В литературния си път оставя необемно творчество, като стиховете й са по-интимни и свързани с теми като човешките взаимоотношения и терзания.
