Поет и революционер, представител на символизма, Пейо Яворов остава в българската литература като един от най-трагичните ни автори. Той се ражда с фамилията Крачолов, но когато започва да пише поезия, Славейков го „кръщава“ Яворов, защото звучи по-добре. Яворов също е част от кръга „Мисъл“, като поемата „Калиопа“ е тази, която първоначално впечатлява най-много неговите колеги. Докато сътрудничи на „Мисъл“, Пейо Яворов става драматург в Народния театър, където написва пиесите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“.
Освен виден поет, Яворов е и ревностен революционер. Той е активен деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански и близък сподвижник на Гоце Делчев, на когото написва първата биография. Животът му е белязан и от бурната любов с дъщерята на Петко Каравелов – Лора. Съжителството им е съпътствано от много ревност и съмнения, поради което Лора слага край на живота си. От мъка по нея Яворов също прави опит да се самоубие, но изстрелът само го ослепява. Отчаян от съдебния процес впоследствие, поетът изпива голяма доза отрова и завинаги остава на 36 години.
