Теодор Траянов е един от най-любопитните български поети. Той е изявен шахматист и пръв председател на Българския шахматен съюз. В по-младите си години се занимава с дипломатическа дейност, но през 1923 г. се завръща окончателно в България и се отдава на литературна дейност. Първите си стихотворения публикува в сп. „Смях“ през 1899 г. Отличителна черта на поезията му е интересът към митичното и трансцеденталното.
Все още има спорове чие е първото българско символистично стихотворение. Според част от критиците това е „Новият ден“ на Траянов, според други - „Песен на песента ми“ на Яворов. Освен поезия Теодор Траянов пише и множество критически рецензии, основно за сп. „Хиперион“. Той също така е и преводач. Прежеда автори като Шекспир и Шилер.
