Димчо Дебелянов е още един от забележителните български поети символисти. Роден е като Динчо, но неизвестно дали нарочно или по погрешка подписва първите си творби като Димчо и това остава негов псевдоним до края на живота му. Негови кумири са Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Най-известен символ на неговото творчество е майката, която чака сина си. Именно такъв е паметникът, който скулпторът Иван Лазаров поставя пред родната му къща в Копривщица.
Приятелите на Дебелянов го описват като влюбчив и сантиментален. Той е автор на интимни стихотворения, едно от които е „Аз искам да те помня все така“. Но освен на любовна лирика, той е автор и на военна поезия. Той доброволно взима участие както в Първата балканска война, така и след това в Първата световна война. Именно в едно от сраженията там той пада убит, ненавършил 30 години.
