„Поезия за гледане и слушане“ включва 12 автори, поставили основите на различни направления в българската литература - от Христо Ботев и Иван Вазов, през Пейо Яворов и Пенчо Славейков, до Гео Милев и Асен Разцветников. Те са отражение на различни епохи и показват как се променя литературата ни през годините.
Ботев е гласът на Възрожденска България, а Вазов отразява както борбите за Освобождение, така и първите години след това. Славейков е бунтът срещу реализма, а Яворов и Дебелянов достигат върхове в поезията на символизма. Проектът включва и бунтари като Кирил Христов, както и ярки представители на експресионизма като Гео Милев.
Поезията на всички 12 поети показва как се променят темите в българската литература - от борбите за Освобождение, през възприемането на автора като човек със специална мисия до бедността и социалната несправедливост в годините на Балканските войни и Първата световна война.